Замърсяване с нитрати

Замърсяване с нитрати

Нитратното замърсяване е термин, използван за замърсяването на вода с нитратни соли, използвани основно в земеделието. Те са отговорни за еутрофикацията в сладководните и морските среди, причинявайки вреди на водните екосистеми и, в следствие на това, затрудняват значително оцеляването и възпроизвеждането на повечето форми на живот в тях. В същото време, питейната вода става негодна за консумация/използване и тя трябва да бъде пречистена, което е скъп процес.

Опазването на водата и околната среда от Нитратно замърсяване е уредено със закона (106 (1) / 2002), за контрола върху замърсяването на водите.

Нитратните соли се намират основно в изкуствените торове, естествените торове, компост, и други органични вещества, използвани в земеделската дейност или произвеждани от земеделската дейност.

Нитратните йони са силно подвижни във вода, за разлика от фосфатни и калиевите йони, и те се оказват накрая в подземните води, като ги замърсяват и ги правят негодни за водоснабдяване. След като нитратите надхвърлят границата от 50 mgr/lt, те могат да причинят здравословни проблеми и водата трябва да бъде определена като негодна за пиене.

В терени с наклон, където почвата е с ниска степен на просмукване, нитратите се пренасят от повърхностните води и се озовават в езерата или в морето, причинявайки еутрофикация във водните екосистеми.

Правилната работа с торовете и устойчивото развитие на земеделието изискват от индустриите и потребителите да покажат отговорност към околната среда и постоянно да свеждат до минимум всякакви потенциални странични ефекти, които може да възникнат от използването им. Това е възможно чрез съставянето на правилните планове и прогнози, така че добавените азотни материали в земеделието да са в баланс с изискванията на културите и да се избягват изтичания и изпускания на вода в подземните води.

По време на сеитба, голата почва привлича повече нитратен азот, тъй като няма задържане от корените, като нуждите на растенията от азот през ранните етапи на развитието им са от много ниски до минимални.

Поради това, по време на основното торене на културите следва да бъдат избрани формите на азота, които постепенно се абсорбират от растенията и се задържат в почвата по-дълго, вместо пряко и бързо изпускани форми като нитрати.

От момента, в който се абсорбира от почвата, Нитратният азот е на разположение на растенията в продължение на максимум 10 дни. Колкото дълго се задържа в зоната на корените зависи основно от валежите и напояването на културите. Колкото по-големи са валежите от дъжд и колкото повече се напоява, толкова по-кратък е периодът, през който Нитратният азот е на разположение на растенията и по-голямо е изтичането в подземни води.

Има други фактори, които засягат изтичането на нитрати, като температурата и вида почва – при високи температури и песъчлива почва, изтичането в подземните води е по-лесно.

Многобройни изследвания са показали, че Нитратният азот в торовете е предразположен към големи загуби и носи сериозна отговорност за нитратното замърсяване на водните екосистеми.

Основната характеристика на тази категория изкуствени торове е по-дългото задържане на използвания азот в почвата и по-ниските нивата на изтичане в по-дълбоките слоеве на земята, от което следват значителни земеделски и екологични ползи.

Стабилизираните торове значително намаляват загубите на азот, позволяват на растенията да го използват в по-голяма степен, свеждат до минимум пропускането му в подземните води и предотвратяват замърсяването на подземните води и басейните.

Стабилизирането на азота в почвата се постига чрез абсорбиране по време на процеса на производство на специални Инхибитори на нитрификацията, както в азотните, така и в комплексните торове.

Инхибиторите на нитрификацията са органични молекули на ензимна дейност, които забавят процеса на нитрификация, намаляват скоростта на разделяне на азота, като предотвратяват бързо превръщане на амонячната форма в нитратна и не допускат изтичането му извън зоната на корените.

By choosing stabilized fertilizers we are not only investing in crop productivity but participating in a more sustainable and friendly development of agriculture, where nitrogen is managed responsibly and the environment is protected for future generations.

NutrActive.

Един от най-широко познатите Инхибитори на нитрификацията е дициандиамид (DCD), който е включен в стабилизираните азотни торове на Hellagrolip с търговското име NutrActive®.

Торовете NutrActive® стабилизират чрез инхибитора на нитрификацията DCD амонячния азот в тях, защитават го от микробно оксидиране и удължават периода, в който той остава в почвата до 8 до 12 седмици.

Като забавят скоростта на преобразуване на амонячния азот в нитратен, те коригират доставянето на азот на база на нуждите на растенията, свеждат до минимум загубите поради изтичане и изпаряване и повишават максимално ефективността на торенето.

С идеалното си съотношение между „стабилизиран” амонячен и Нитратен азот, торовете NutrActive® изцяло покриват краткосрочните и дългосрочните нужди на растенията. По този начин те осигуряват удължено подхранване на културите с тези две форми на азота и защитават и подпочвените и повърхностните води от риска от нитратно замърсяване.

Свържете се е нас!

Замърсяване с нитрати

Нитратното замърсяване е термин, използван за замърсяването на вода с нитратни соли, използвани основно в земеделието. Те са отговорни за еутрофикацията в сладководните и морските среди, причинявайки вреди на водните екосистеми и, в следствие на това, затрудняват значително оцеляването и възпроизвеждането на повечето форми на живот в тях. В същото време, питейната вода става негодна за консумация/използване и тя трябва да бъде пречистена, което е скъп процес.

Опазването на водата и околната среда от Нитратно замърсяване е уредено със закона (106 (1) / 2002), за контрола върху замърсяването на водите.

Нитратните соли се намират основно в изкуствените торове, естествените торове, компост, и други органични вещества, използвани в земеделската дейност или произвеждани от земеделската дейност.

Нитратните йони са силно подвижни във вода, за разлика от фосфатни и калиевите йони, и те се оказват накрая в подземните води, като ги замърсяват и ги правят негодни за водоснабдяване. След като нитратите надхвърлят границата от 50 mgr/lt, те могат да причинят здравословни проблеми и водата трябва да бъде определена като негодна за пиене.

В терени с наклон, където почвата е с ниска степен на просмукване, нитратите се пренасят от повърхностните води и се озовават в езерата или в морето, причинявайки еутрофикация във водните екосистеми.

Правилната работа с торовете и устойчивото развитие на земеделието изискват от индустриите и потребителите да покажат отговорност към околната среда и постоянно да свеждат до минимум всякакви потенциални странични ефекти, които може да възникнат от използването им. Това е възможно чрез съставянето на правилните планове и прогнози, така че добавените азотни материали в земеделието да са в баланс с изискванията на културите и да се избягват изтичания и изпускания на вода в подземните води.

По време на сеитба, голата почва привлича повече нитратен азот, тъй като няма задържане от корените, като нуждите на растенията от азот през ранните етапи на развитието им са от много ниски до минимални.

Поради това, по време на основното торене на културите следва да бъдат избрани формите на азота, които постепенно се абсорбират от растенията и се задържат в почвата по-дълго, вместо пряко и бързо изпускани форми като нитрати.

От момента, в който се абсорбира от почвата, Нитратният азот е на разположение на растенията в продължение на максимум 10 дни. Колкото дълго се задържа в зоната на корените зависи основно от валежите и напояването на културите. Колкото по-големи са валежите от дъжд и колкото повече се напоява, толкова по-кратък е периодът, през който Нитратният азот е на разположение на растенията и по-голямо е изтичането в подземни води.

Има други фактори, които засягат изтичането на нитрати, като температурата и вида почва – при високи температури и песъчлива почва, изтичането в подземните води е по-лесно.

Многобройни изследвания са показали, че Нитратният азот в торовете е предразположен към големи загуби и носи сериозна отговорност за нитратното замърсяване на водните екосистеми.

Основната характеристика на тази категория изкуствени торове е по-дългото задържане на използвания азот в почвата и по-ниските нивата на изтичане в по-дълбоките слоеве на земята, от което следват значителни земеделски и екологични ползи.

Стабилизираните торове значително намаляват загубите на азот, позволяват на растенията да го използват в по-голяма степен, свеждат до минимум пропускането му в подземните води и предотвратяват замърсяването на подземните води и басейните.

Стабилизирането на азота в почвата се постига чрез абсорбиране по време на процеса на производство на специални Инхибитори на нитрификацията, както в азотните, така и в комплексните торове.

Инхибиторите на нитрификацията са органични молекули на ензимна дейност, които забавят процеса на нитрификация, намаляват скоростта на разделяне на азота, като предотвратяват бързо превръщане на амонячната форма в нитратна и не допускат изтичането му извън зоната на корените.

By choosing stabilized fertilizers we are not only investing in crop productivity but participating in a more sustainable and friendly development of agriculture, where nitrogen is managed responsibly and the environment is protected for future generations.

NutrActive.

Един от най-широко познатите Инхибитори на нитрификацията е дициандиамид (DCD), който е включен в стабилизираните азотни торове на Hellagrolip с търговското име NutrActive®.

Торовете NutrActive® стабилизират чрез инхибитора на нитрификацията DCD амонячния азот в тях, защитават го от микробно оксидиране и удължават периода, в който той остава в почвата до 8 до 12 седмици.

Като забавят скоростта на преобразуване на амонячния азот в нитратен, те коригират доставянето на азот на база на нуждите на растенията, свеждат до минимум загубите поради изтичане и изпаряване и повишават максимално ефективността на торенето.

С идеалното си съотношение между „стабилизиран” амонячен и Нитратен азот, торовете NutrActive® изцяло покриват краткосрочните и дългосрочните нужди на растенията. По този начин те осигуряват удължено подхранване на културите с тези две форми на азота и защитават и подпочвените и повърхностните води от риска от нитратно замърсяване.